Направо към съдържанието

Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург
Amélie Zéphyrine de Salm-Kyrburg
княгиня на Хоенцолерн-Зигмаринген
Княгиня Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (1828)
Родена
Починала
Управление
Други титлипринцеса от Залм-Кирбург
Герб
Семейство
РодДом Салм
БащаФилип Йозеф фон Залм-Кирбург
Братя/сестриФридрих III (Залм-Кирбург)
СъпругАнтон Алойс (Хоенцолерн-Зигмаринген) (13 август 1782 – 17 октомври 1831)
ДецаКарл (Хоенцолерн-Зигмаринген)
Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург в Общомедия

Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (на немски: Amalia Zephyrina von Salm-Kyrburg; * 6 март 1760, Париж; † 17 октомври 1841, „Долния дворец“, Зигмаринген) е принцеса от Залм-Кирбург и чрез женитба княгиня на Хоенцолерн-Зигмаринген, смятана за „Спасителката на Хоенцолерните“.[1]

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Тя е от германска благородническа фамилия, която живее най-вече в и до двора на крал Луи XVI.[2][3] Дъщеря е на княз вилд- и рейнграф Филип Йозеф фон Залм-Кирбург (1709 – 1779) и съпругата му принцеса Мария Тереза фон Хорн (1725 – 1783), дъщеря на княз Максимилиан Емануел де Хорнес (1695 – 1763) и Мари Терез Шарлота де ла Пиере ду Фай де Бусиес, баронеса ван Мелсброек (1704 – 1736).[4] Сестра е на княз Фридрих III фон Залм-Кирбург (1745 – 1794, гилотиран в Париж), женен на 29 ноември 1781 г. в Страсбург за принцеса Йохана Франциска фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1765 – 1790).

Амалия Цефирина расте в Париж.[3] През 1780 г. нейният брат Фридрих III (упр. 1778 – 1794) започва да строи за нея вилд-рейнграфска барок резиденция под замъка на фамилията в Кирн. Резиденцията получава в нейна чест името Дворец Амалиенлуст, който не е завършен, докато тя е жива.[3]

Амалия Цефирина е сгодена на 29 ноември 1781 г. в Страсбург и се омъжва на 13 август 1782 г. в дворец Даун, Кирн/Нае, за наследствения принц, бъдещ княз Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 20 юни 1762, Зигмаринген; † 17 октомври 1831, Зигмаринген), син на княз Карл Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1724 – 1785) и графиня Йохана фон Хоенцолерн-Берг (1727 – 1787).[5]

Строежът на Hôtel de Salm, Париж

Общата им зима младата двойка живее в Париж. През 1784 г. Амалия Цефирина отива за пръв път в Зигмаринген.[6] Тогава Зигмаринген има ок. 1000 жители.[2] След една година, десет седмици след раждането на нейния син Карл, тя бяга облечена като мъж в Кирн при брат си Фридрих III фон Залм-Кирбург и съпругата му, сестра на нейния съпруг.[6][7] Тя оставя син си.[8]

Нейният брат строи в Париж от 1782 до 1787 г. палата Hôtel de Salm, в който скоро се среща висшата аристокрация на предреволюционна Франция.

Амалия Цефирина има връзка с викомт Александър дьо Боарне (* 28 май 1760, Мартиник; † 23 юли 1794, Париж), син на маркиз Франсоа де Бохарне де Ла Фертé-Бохарне (1714 – 1800) и Мари Анне Хенриете Франсоаз Пиварт де Шастулé (1722 – 1766). Той е женен от 13 декември 1779 г. за Жозефин дьо Боарне (1763 – 1814).

Дворецът „Зигмаринген“

Когато избухва Френската революция брат ѝ Фридрих III и любовникаът ѝ Александър дьо Боарне са на страната на революцията. Двамата са затворени и екзекутирани (гилотирани) през 1794 г. Амалия Цефирина купува с таен договор през 1797 г. гробището „Cimetière de Picpus“, където брат ѝ любовникът ѝ са погребани в масов гроб. Тя има добри контакти с влиятелни личности от революцията и с Жозефина, вдовицата на бившия ѝ любовник, която се омъжва през 1796 г. за Наполеон Бонапарт.

От 1806 г. тя помага по политически причини на брачните връзки на фамилията Хоенцолерн с френската аристокрация. През 1808 г., след 20-годишен живот в Париж, Амалия Цефирина се връща обратно в Хоенцоллерн-Зигмаринген. Тя си прави през 1810 г. свой двор в близкия Инцигкофен. Към Дунав тя прави парк в английски стил и поставя паметник на обичания си брат. По-късно до смъртта си тя живее в двореца в Зигмаринген, който нейният съпруг Алойс строи за нея през 1822 – 1825 г. Инцигкофен служи на нея и внук ѝ наследствения принц Карл Антон като лятна резиденция.

Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург умира на 81 години на 17 октомври 1841 г. в „Долния дворец“ („Принценбау“) в Зигмаринген.

Деца

[редактиране | редактиране на кода]

Амалия Цефирина и Антон Алойс имат две деца:[9][10]

  • син (*/† 3 септември 1783, Париж)
  • Карл Антон Фридрих Майнрад Фиделис (* 20 февруари 1785, Зигмаринген; † 11 март 1853, Болоня), княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (1831 – 1848), женен I. на 4 февруари 1808 г. в Париж за френската принцеса Мария Антуанет Мюра (* 5 януари 1793; † 19 януари 1847), племенница на Жоашен Мюра, II. на 14 март 1848 г. в Купферцел за принцеса Катарина фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (* 19 януари 1817; † 15 февруари 1893)

Белгийският крал Албер I е неин правнук.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Casimir Bumiller: Von Napoleons Gnaden – Die Fürstinnen von Hohenzollern-Sigmaringen und von Fürstenberg wollten 1806 die Souveränität ihrer Herrschaften erhalten. In: Momente. Beiträge zur Landeskunde von Baden-Württemberg. 3, 2006, ISSN – 1609 1619 – 1609.
  • Gunter Haug: Die Schicksalsfürstin. Amalie Zephyrine, die Retterin von Hohenzollern. DRW-Verlag, Leinfelden-Echterdingen 2005, ISBN 3-87181-025-8 (Erzählte Geschichte).
  • Gabriele Loges: Paris, Sigmaringen oder Die Freiheit der Amalie Zephyrine von Hohenzollern, Klöpfer & Meyer, Tübingen 2013, ISBN 978-3-86351-069-5 (Roman)
  • Histoire de la vie de la Princesse Amélie Zéphyrine de Hohenzollern-Sigmaringen, née Princesse de Salm-Kyrburg, ma mère, écrite par elle-même, reçue après sa mort / Lebensgeschichte der Fürstin Amalie Zephyrine von Hohenzollern-Sigmaringen, geborene Prinzessin von Salm-Kyrburg, meiner Mutter, von ihr eigenhändig verfasst, nach ihrem Tod erhalten, 1760 – 1831. Bearb. von Christina Egli ... Hrsg. von Edwin Ernst Weber, Edition Isele, Eggingen 2015, ISBN 978-3-86142-596-0
  • Duco van Krugten: Salm. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 381 – 383
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 300ff.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. V 189
  • ~Voorouderstafel van Koning Boudewijn tot in de veertiende generatie, Bruxelles, 1991, Lindemans, Leo. 73

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Von Paris nach Krauchenwies – Migration im Dienst der Dynastie am Beispiel von Antoinette Murat. Vortrag von Carmen Ziwes am 25. November 2010 in Krauchenwies
  2. ↑ а б Jochen Fischer: Schloss mit Geschichte und Geschichten. In: Stuttgarter Zeitung, 19. August 2009.
  3. ↑ а б в Gabriele Loges: Eine Prinzessin sorgt für den Erhalt der hohenzollerischen Fürstentümer. Geschichtsverein wandelt auf den Spuren von Amalie Zephyrine von Hohenzollern-Sigmaringen. In: Schwäbische Zeitung vom 15. Dezember 2010
  4. ↑ Salm 5, genealogy.euweb.cz
  5. ↑ Fidelis Baur: Geschichte der hohenzollernschen Staaten Hechingen & Sigmaringen von den ältesten Zeiten bis auf unsere Tage, durchaus nach den Quellen bearbeitet. Heft 6. Bucher und Liener, Sigmaringen 1834, S. 57.
  6. ↑ а б Hohenzollern hinterlassen Spuren in Paris. In: Schwäbische Zeitung vom 15. April 2010
  7. ↑ Vera Romeu (vr): Wie Geschichtsunterricht, nur kurzweiliger. Im Rahmen der Aktion „SZ öffnet Türen“ erleben 50 Leser eine wunderbare Führung. In: Schwäbische Zeitung vom 7. November 2011
  8. ↑ Fürstin flieht nach Paris. In: Südwest Press] vom 24. April 2010
  9. ↑ Hohenzollern 12, genealogy.euweb.cz
  10. ↑ Amalie Prinzessin zu Salm-Kyrburg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Амалия_Цефирина_фон_Залм-Кирбург&oldid=11747962“.